Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Лейтенант доктор Евгения Митева е част от първия випуск военни лекари. След дипломирането си преди две години стартира работа в медицински пункт към военно формирование на Българската войска. Днес, след сполучливо изискан конкурс, тя е помощник в Катедрата по анестезиология и интензивно лекуване на ВМА – едно от най-динамичните и влиятелни посоки в актуалната медицина.

 Д-р Митева, по какъв начин решихте да станете доктор? Какво Ви стимулира да се насочите към кариера на боен доктор?

Още от дете постоянно съм се възхищавала на лекарите и мечтаех един ден и аз да бъда в бяла престилка. Искрено ме радва да виждам, че съм помогнала на някого и съм облекчила страданията му. А що се отнася до избора да бъда боен доктор – желаех да предизвикам себе си. Знаех, че медицината е тежка и сложна специалност, само че имах вяра, че като прибавя и носенето на пагон към нея, ще доразвия у себе си  качества като отговорност и дисциплинираност.

Разкажете за студентските си години. Как Ви образува средата, в която учехте и се подготвяхте за работа като боен доктор?

Студентските ми години минаха незабелязано. Да, имаше сложни моменти, признавам. Да си курсант във военно учебно заведение и в същото време с това да се подготвяш за извършения в Медицинския университет на моменти беше огромно предизвикателство. Научих се да приоритизирам значимото, да го различа от дреболиите, да провеждам деня си, с цел да мога да вместя всичките си задължения и да нося отговорност за постъпките си, било те верни или не.

Как взехте решение да се посветите на анестезиологията?

Харесва ми, че специалността не е тясно ориентирана към избрана система, а гледа всеобхватно на организма. Така се добива взор над нарушаванията и по какъв начин си взаимодействат. Работата с тежко заболели предизвика знанията и уменията на лекарите, а също и тяхното самообладание и прочувствена просветеност.

Кои са най-хубавите Ви учители в специалността?

Реанимацията на ВМА има дългогодишни обичаи и несъмнено е едно от водещите звена в страната, което поема най-тежките и най-комплексни случаи – освен от София, само че и от цяла България. Това не е просто конструкция, а школа – място, в което се каляваш всеки ден, учейки се в действителна среда, напрегнат, с отговорност, само че и с поддръжка.

Екипът на проф. Николай Петров е построен по този начин, че във всяка обстановка можеш да намериш от кого да се учиш – освен на медицина, само че и на държание, на преценка, на отношение към пациента. Не бих желала да показвам съответни имена, тъй като в действителност имам вяра, че от всеки сътрудник – без значение дали е с дълготраен опит или по-скоро нов в екипа, можеш да " откраднеш " по нещо скъпо. Това, съгласно мен, е благосъстоянието на една мощна и добре построена клиника – че растеш измежду хора, от които има какво да научиш, в случай че имаш очи и уши да гледаш и слушаш.

Кои тематики и проблеми от анестезиологията и интензивното лекуване са най-интересни и предизвикателни за Вас?

Истината е, че в анестезиологията и интензивното лекуване всичко е забавно – точно тъй като тази компетентност е всеобхватна, динамична и постоянно безусловно на границата на човешките благоприятни условия. Трудно ми е да избера единствено едно направление, тъй като към момента съм при започване на пътя си и занапред ми предстоят избори, свързани с надграждането.

Това, което най-силно ме притегля в специалността, е точно опцията да бъдеш не просто „ зад кадър “, а основна част от сериозни решения и животоспасяващи дейности. Интензивната медицина изисква освен познания, само че и нюх, бърза мисъл, адаптивност, дарба за работа в екип – и това прави всяка обстановка неповторимо предизвикателство.

Смятам, че тъкмо тази комплексност на специалността – съчетанието сред техника, физиология, логика на психиката, бързи реакции и надълбоко познаване на човешкото тяло – е това, което я прави толкоз вдъхновяваща.

Как виждате професионалното си развиване като учител? В коя тяхна област на специалността си бихте желали да развивате академичната си кариера?

Да бъдеш учител значи освен да предадеш познания на по-младите, само че и да запалиш в тях пристрастеност към науката. Надявам се да един ден да бъда образец за подобен преподавател. В момента съм в много начален стадий от професионалното си развиване и не бих могла да назова точна област, в която бих желала да се развъртвам.

Как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да извозвам свободното си време с най-близките си – с моето семейство и другари. Те са опората, която ми вдъхва кураж да не преставам да реализирам задачите си.

Пътуванията в разнообразни страни ме зареждат най-вече. Винаги се старая да опозная бита и културата на локалните и в случай че мога да взема парченце от тях на потегляне. Рисуването е нещо, което също обичам. Не мога да кажа, че съм добра, само че ме успокоява.

Как си почивате най-добре след дежурство?

Обикновено се виждам с другари, като всеки споделя за деня си и някак целият стрес от миналото дежурство просто изчезва.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си?

Запазването на хладнокръвие и вземането на бързи решения в изключително сериозни обстановки е нещото, на което им се удивлявам най-вече.

Какво бихте желали да пожелаете на тези от тях, които също са решили да се посветят на анестезиологията?

Пожелавам им, несъмнено, да съумеят на осъществен фантазията си, само че и да знаят и бъдат готови за компликации, пред които ще бъдат изправени. Анестезиологията е колкото забавна, толкоз и виновна компетентност.

Да бъдат целеустремени и непрекъснати и да знаят, че даже с дребни крачки, всеки ден ще са по-близо до триумфа.